ДНЕС, нашето семейство застана на Бога длето.
Деветимата ни бяха отведени на върха на ледника Атабаска в Канада. Беше сюрреалистично, докато стояхме на лед толкова дълбоко, колкото Айфеловата кула е висока. Казвам „длето“, защото очевидно ледниците са онова, което е издълбало земните пейзажи, както го познаваме.
Човек можеше да почувства страховитата, здрава сила на Бог. Този ледник се оттича в три океана. Той изпраща водни потоци в големи реки, които не само донасят прясна вода на милиони хора, но захранват хидростанции, доставящи енергия в големите северноамерикански градове. И това привлича хората от цял свят да се взират със страхопочитание към силите на природата.
Но аз се чудя ... чувал ли е някой ледника да говори? Подобно на голяма част от природата днес, и този ледник изпитва „травма“, тъй като бързо се топи ... заедно с драматичните наводнения, опустошителни торнадо, силни земетресения, цунами и смъртоносни топлинни вълни, нахлуващи в света. И какво точно казваше този ледник, заедно с цялата природа?
Ever since the creation of the world, his invisible attributes of eternal power and divinity have been able to be understood and perceived in what he has made. As a result, they have no excuse...(Рим. 1:20)
Да отричаме Божието съществуване, очевидно в изобилието от свръхестествени чудеса, ангелски изяви и най-вече в мъдростта на природата, не е нито интелектуално, нито логично. Павел продължава да казва в стих 21-23,
...for although they knew God they did not accord him glory as God or give him thanks. Instead, they became vain in their reasoning, and their senseless minds were darkened. While claiming to be wise, they became fools and exchanged the glory of the immortal God for the likeness of an image of mortal man or of birds or of four-legged animals or of snakes.
Ледник Атабаска, Национален парк Glacier, Канада
(взето непосредствено преди лягане)
