ПРЕДПРИЯТИЕТО че сте решени да завършите това уединение и да не се отказвате... Бог има едно от най-важните изцеления, приготвени за вас... изцелението на представата ви за себе си. Много от нас нямат проблем да обичат другите… но когато става въпрос за себе си?
Нека да започнем… В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин.
Ела, Святи Душе, ти, който си самата Любов и ме подкрепи в този ден. Дай ми сили да бъда милостив - към мен. Помогни ми да си простя, да бъда нежен към себе си, да се обичам. Ела, Дух на истината, и ме освободи от лъжите за мен самия. Ела, Дух на силата, и разруши стените, които изградих. Ела, Дух на мира, и издигни от руините новото творение, което съм аз чрез Кръщението, но което е погребано под пепелта на греха и срама. Отдавам ти всичко, което съм, и всичко, което не съм. Ела Святи Душе, мое дихание, мой живот, мой Помощник, мой Застъпник. амин
Нека пеем и се молим тази песен заедно...
Всичко, което съм, всичко, което не съм
В жертвата Ти не намираш удоволствие
Моят принос, разкаяно сърце
Съкрушен дух, няма да отхвърлиш
От разбито сърце, няма да се обърнеш
И така, всичко, което съм, и всичко, което не съм
Всичко, което направих и всичко, което не успях да направя
Изоставям, предавам всичко на Теб
Чисто сърце сътвори в мен, Боже
Поднови духа ми, вътре в мен ме направи силен
Върни радостта ми и ще възхвалявам Името Ти
Дух ме изпълни сега и излекува моя срам
Всичко, което съм, и всичко, което не съм
Всичко, което направих и всичко, което не успях да направя
Изоставям, предавам всичко на Теб
О, не съм достоен да Те приема
О, но само кажи думата и ще бъда изцелен!
Всичко, което съм, и всичко, което не съм
Всичко, което направих и всичко, което не успях да направя
Изоставям, предавам всичко на Теб
Всичко, което съм, всичко, което не съм
Всичко, което направих и всичко, което не успях да направя
И аз изоставям, предавам всичко на Теб
— Марк Малет от Нека Господ знае, 2005©
Колапсът на представата за себе си
Вие сте създадени по Божия образ. Силите на вашата воля, интелект и памет са това, което ви отличава от животинското царство. Те също са същите сили, които ни вкарват в беда. Човешката воля е източникът на толкова много от нашите нещастия. Какво би се случило със Земята, ако се отклони от точната си орбита около Слънцето? Какъв хаос би отприщил? По същия начин, когато нашата човешка воля се отклони от орбитата около Сина, ние не мислим за това в момента. Но рано или късно това хвърля живота ни в безпорядък и ние губим вътрешната хармония, мир и радост, които са наше наследство като синове и дъщери на Всевишния. О, какви нещастия си навличаме!
От там нашите интелект и разсъжденията прекарват време или в оправдаване на греха ни - или в пълно осъждане и виновни себе си. И нашите памет, ако не бъде изправен пред Божествения лекар, ни прави субект на друго царство - царството на лъжата и мрака, където сме държани вързани от срам, непростителност и обезсърчение.
По време на моето деветдневно мълчаливо отстъпление открих през първите няколко дни, че бях хванат в цикъл на преоткриване на любовта на Бог към мен… но също и скърбящ за раните, които бях причинил на себе си и особено на другите. Изкрещях във възглавницата си: „Господи, какво направих? Какво съм направил?" Това продължи, докато лицата на моята съпруга, деца, приятели и други минаваха покрай тях, тези, които не обичах, както трябваше, тези, на които не успях да свидетелствам, тези, които нараних от болката си. Както се казва, "Нараняването на хората наранява хората." В дневника си извиках: „О, Господи, какво направих? Аз Те предадох, отрекох Те, разпънах Те. О, Исусе, какво направих!“
Тогава не го видях, но бях уловен в двойна мрежа от непростителност към себе си и гледане през „тъмната лупа“. Наричам го така, защото това е, което Сатана поставя в ръцете ни в моменти на уязвимост, където прави грешките ни и проблемите ни да изглеждат непропорционално големи, до такава степен, че вярваме, че дори самият Бог е безсилен пред нашите проблеми.
Изведнъж Исус нахлу в оплакването ми със сила, която усещам и до днес:
Моето дете, Моето дете! Достатъчно! Какво имат I Свършен? Какво направих за теб? Да, на Кръста видях всичко, което направихте, и бях пронизан от всичко това. И аз извиках: „Отче, прости му, той не знае какво прави“. Защото ако беше, дете мое, нямаше да го направиш.
Ето защо и аз умрях за теб, за да бъдеш изцелен чрез Моите рани. Мое малко дете, ела при Мен с тези товари и ги остави.
Оставяйки миналото зад себе си...
След това Исус ми напомни притчата, когато блудният син най-накрая се прибра у дома.[1]срв. Лука 15: 11-32 Бащата изтича при сина си, целуна го и го прегърна - преди момчето можеше да направи своите признания. Нека тази истина потъне в очите, особено за тези от вас, които смятат, че не ви е позволено да бъдете мирни до стигаш до изповедалня. Не, тази притча обръща идеята, че вашият грях ви е направил по-малко обичан от Бог. Спомнете си, че Исус помоли Закхей, този окаян бирник, да вечеря с него преди – разкая се той.[2]срв. Лука 19: 5 Всъщност Исус казва:
My дете, всички твои грехове не са ранили Сърцето Ми толкова болезнено, колкото настоящата ти липса на доверие, че след толкова усилия на Моята любов и милост, все още трябва да се съмняваш в Моята доброта. —Исус до св. Фаустина, Божествена милост в душата ми, Дневник, n. 1486
Нито бащата бие блудния син за парите, които прахоса, трудностите, които причини, и домакинството, което предаде. Вместо това той преоблича сина си в нова роба, поставя нов пръстен на пръста му, нови сандали на краката му и обявява празник! Да, тялото, устата, ръцете и краката, които предал сега са отгледани отново в божествено синовство. Как е възможно това?
Е, синът се прибра. Месечен цикъл.
Но не трябва ли синът да прекара следващите няколко години и десетилетия, като се укорява за всички хора, които е наранил и скърби за всички пропуснати възможности?
Спомнете си Савел (преди да бъде преименуван на Павел) и как той убиваше християни преди обръщането си. Какво трябваше да направи с всички онези, които уби, и семействата, които рани? Трябваше ли да каже: „Аз съм ужасен човек и следователно нямам право на щастие“, въпреки че Исус му прости? По-скоро св. Павел прегърна тази светлина на истината, която грееше върху съвестта му. При това люспите паднаха от очите му и се роди нов ден. В голямо смирение Павел започна отново, но този път, в реалността и знанието за своята голяма слабост - място на вътрешна бедност, чрез което той изработи своето спасение в „страх и трепет“,[3]Фил 2: 12 което ще рече, детско сърце.
Но какво да кажем за семействата, наранени от предишния му живот? Ами онези, които си наранил? Какво ще кажете за вашите деца или братя и сестри, които са напуснали дома, който сте наранили чрез собствената си глупост и грешки? Какво ще кажете за бивши хора, с които сте се срещали и които сте използвали? Или колеги, на които сте оставили лошо свидетелство във вашия език и поведение и т.н.?
Свети Петър, който предаде самия Исус, ни остави красива дума, произтичаща без съмнение от собствения му опит:
... любовта покрива множество грехове. (1 Петър 4: 8)
Това е, което Господ каза в сърцето ми, когато започна да успокоява скръбта ми:
Дете мое, трябва ли да оплакваш греховете си? Разкаянието е правилно; поправката е правилна; поправянето е правилно. След това, дете, трябва да поставиш ВСИЧКО в ръцете на единствения, който има лек за всички злини; единственият, който има лекарството да излекува всички рани. Така че виждаш ли, дете мое, ти губиш време да оплакваш раните, които си причинил. Дори и да бяхте съвършен светец, вашето семейство – част от човешкото семейство – щеше да изпита злините на този свят, наистина, до последния си дъх.
Със своето покаяние вие всъщност показвате на семейството си как да се помири и как да получи благодат. Ти ще моделираш истинско смирение, новооткрита добродетел и нежността и кротостта на Сърцето Ми. Чрез контраста на вашето минало със светлината на настоящето вие ще донесете нов ден в семейството си. Не съм ли аз Чудотворецът? Не съм ли аз Утринната звезда, която възвестява нова зора (Откр. 22:16)? Не съм ли аз Възкресението? [4]Джон 11: 15 Така че сега, предай на Мен своето нещастие. Не говори за това повече. Не давайте повече дъх на трупа на стареца. Ето, правя нещо ново. Ела с мен…
Първата стъпка към изцелението с другите, по ирония на съдбата, е, че понякога първо трябва да простим на себе си. Следното всъщност може да е един от най-трудните пасажи в цялото Писание:
Обичай ближния си като себе си. (Матей 19:19)
Ако не обичаме себе си, как можем да обичаме другите? Ако не можем да проявим милост към себе си, как можем да бъдем милостиви към другите? Ако съдим себе си строго, как да не постъпваме по същия начин с другите? И ние го правим, често неусетно.
Време е веднъж завинаги да поемете грешките, провалите, лошите преценки, вредните думи, действията и грешките, които сте направили в живота си, и да ги положите на трона на Милосърдието.
Нека с увереност пристъпим към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за своевременна помощ. (Евреи 4:16)
Исус ви кани сега: Мое малко агънце, донеси Ми сълзите си и ги постави една по една на трона Ми. (Можете да използвате следната молитва и да добавите всичко, което ви хрумне):
Господи, нося ти сълзите...
за всяка груба дума
за всяка остра реакция
за всеки срив и избухване
за всяко проклятие и клетва
за всяка самомразеща се дума
за всяка богохулна дума
за всяко нездравословно посягане към любовта
за всяка доминация
за всяко хващане при управление
за всеки поглед на похот
за всяко вземане от съпругата ми
за всеки акт на материализъм
за всяко действие "в плътта"
за всеки лош пример
за всеки егоистичен момент
за перфекционизъм
за егоцентрични амбиции
за суета
за това, че презирах себе си
за отхвърляне на подаръците ми
за всяко съмнение във вашето Провидение
за отхвърляне на любовта ти
за отхвърляне на любовта на другите
за съмнение в Твоята доброта
за отказване
за желанието да умреш
за отхвърлянето на живота ми.
О, Татко, предлагам ти всички тези сълзи и се покайвам за всичко, което съм направил и не съм успял да направя. Какво може да се каже? Какво може да се направи?
Отговорът е: прости си.
Сега в дневника си напишете пълното си име с големи букви и под тях думите „Прощавам ти“. Поканете Исус да говори на сърцето ви. Ако имате оставащи въпроси и притеснения, запишете ги в дневника си и изслушайте Неговия отговор.
Нека всички
Нека цялото его падне
Нека всеки страх си отиде
Оставете всичко да се разхлаби
Нека спре всякакъв контрол
Нека всяко отчаяние свърши
Нека мълчи всяко съжаление
Нека цялата тъга утихне
Исус дойде
Исус е простил
Исус е говорил:
"Готово е."
(Марк Малет, 2023 г.)
Заключителна молитва
Пуснете песента по-долу, затворете очи и оставете Исус да ви служи със свободата да сте си простили, знаейки, че сте обичан.
Вълни
Вълни от любов, заливат ме
Вълни на любовта, утеши ме
Вълни на любовта, елате, успокойте душата ми
Вълни на любовта, направи ме цяла
Вълни от любов, трансформиращи ме
Waves of Love, callin' me deep
И вълни от Любов, Ти лекуваш душата ми
О, вълни от любов, ти ме правиш цяла,
Ти ме правиш цял
Вълни на любовта, ти лекуваш душата ми
Зовеш ме, зовеш, зовеш ме по-дълбоко
Измий ме, направи ме цял
Изцели ме Господи…
— Марк Малет от Divine Mercy Chaplet, 2007 ©
За да пътувате с Марк в - Сега Word,
кликнете върху банера по-долу, за да Абонирай се.
Вашият имейл няма да бъде споделен с никого.
Сега в Telegram. щракнете върху:
Следвайте Марк и ежедневните „знаци на времето“ в MeWe:
Следвайте писанията на Марк тук:
Чуйте следното:
