Излекуване на раната от Едем

СЕГА ДУМАТА ЗА МАСОВИ ЧЕТЕНИЯ
за петък след Пепеля сряда, 20 февруари 2015 г.

Литургични текстове тук

НА животинското царство по същество е съдържание. Птиците са доволни. Рибите са доволни. Но човешкото сърце не е така. Ние сме неспокойни и неудовлетворени, постоянно търсим изпълнение в безброй форми. Ние се стремим към безкрайно удоволствие, докато светът върти своите реклами, обещавайки щастие, но доставяйки само удоволствие - мимолетно удоволствие, сякаш това е самоцел. Защо тогава, след като купим лъжата, неизбежно продължаваме да търсим, търсим, търсим смисъл и стойност?

Отговорността е на рана на Едем. Това е продължителната болка на древно разбито доверие. Това е контузията на изгубеното общение с Бог и помежду си. 

Те ме търсят ден след ден и искат да знаят пътищата ми ... „Защо постим, а ти не го виждаш? Нараняваме себе си и не го отбелязвате? " (Първо четене)

Господ не вижда нашия пост, ако той е самоцел, сякаш добавяме към резултат. Наистина ли Бог се интересува дали ще се откажете от шоколада за Великия пост? По-скоро истинският пост е актът на обръщане на погледа от временното към вечното. Пост, ритуали, символи, молитви ... всичко това е средство, което да ни помогне да обърнем сърцата си към Бог. Почти всяка религия в света е просто израз на този вроден копнеж за общуване с Бог (и в действителност, забележителна истина в това, че Бог копнее за нас):

Молитвата е срещата на Божията жажда с нашата. Бог жадува, за да можем да жадуваме за него. -Катехизис на Католическата църква, н. 2560

И така сме ранени и викаме в молитва ... но на кого? Исус Христос е отговорът на тази рана: Чрез Неговите рани ние сме излекувани. ^[1]срв. 1 Пет 2:24 Лицето на Исус ни дава конкретно място, за да поправим очите си; чрез Евхаристията конкретно средство за докосване до Него; чрез изповед, конкретно средство да го чуем да произнася Своята милост. Сърцето започва да бъдем излекувани, когато осъзнаем, че сме толкова обичани от Бог, че Той изпрати Своя единствен Син, и ние го поставихме доверие в Него:

Моята жертва, Боже, е разкаян дух; сърце, разкаяно и смирено, Боже, няма да се откажеш. (Днешният псалм)

И все пак Исус ни научи, че раната на Едем никога няма да бъде напълно излекувана само с поглед отвътре, сякаш религията е просто субективно преследване. Както попита Бенедикт:

Как би могло да се развие идеята, че посланието на Исус е тясно индивидуалистично и насочено само към всеки човек поотделно? Как стигнахме до това тълкуване на „спасението на душата“ като бягство от отговорността за цялото и как стигнахме до схващането на християнския проект като егоистично търсене на спасение, което отхвърля идеята да служи на другите? —ДАВА БЕНЕДИКТ XVI, Спе Салви, н. 16

Това по-скоро е постта, който желая: освобождаване на неправомерно обвързани, развързване на прашките на игото; освобождаване на потиснатите, разбиване на всяко иго; споделяне на хляба си с гладните, приютяване на потиснатите и бездомните; облечете голите, когато ги видите, и не обръщайте гръб сами. Тогава светлината ви ще избухне като зората и раната ви бързо ще се излекува ... (Първо четене)

Да обичаш Бог и ближния: това, каза Исус, са най-големите заповеди, защото само в тях човешкото сърце ще бъде възстановено до пълното си достойнство и ще намери своята почивка.