Изоставени сираци от Румъния
ПЪРВОТО ОТ УСПЕНЕНИЕТО
Трудно е да се забравят образите от 1989 г., когато е бруталното управление на румънския диктатор Николае Чауческу рухна. Но снимките, които най-много ми остават в съзнанието, са тези на стотиците деца и бебета в държавните домове за сираци.
Затворени в метални креватчета, неволните затворници често биват оставяни със седмици, без никога да бъдат докоснати от душа. Поради тази липса на телесен контакт, много от децата щяха да станат без емоции и да се люлеят да спят в замърсените си креватчета. В някои случаи бебетата просто умират от липса на любяща физическа привързаност.
Преди Исус да се възнесе на небето, той погледна децата си, събрани на планината, и каза:
Ето, аз съм с теб винаги, до края на века. (Матю 28: 20)
Исус нямаше да ни остави сираци. Но Той, нашият създател, знаеше, че все пак ще трябва да бъдем трогнат от Него, да не би ние се чувстват изоставен. И така, Той остави начин да остане с нас физически: в Евхаристията. Не каза ли Христос,
Защото плътта ми е истинска храна, а кръвта ми е истинска напитка. (Джон 6: 55)
Тоест наистина е нашият Господ, когото приемаме и обожаваме, наистина нашият Господ, когото ние вкус, докосвайте намлява виж, макар и в смирената маскировка на хляб и вино.
Исус също невидимо присъства с нас, обитавайки сърцата ни и навсякъде, където са събрани двама или трима. Но колко често имах нужда да Го докосна, да бъда близо до Него в жилището на Скинията, дори и само да докосна ръба на олтара ... и думите щяха да се издигнат до устните ми: Не съм изоставен.
Може ли една майка да забрави детето си, да бъде нежна към детето на утробата си? Дори и тя да забрави, аз никога няма да те забравя. Вижте, на дланите на ръцете ви съм написал вашето име ... (Исая 49: 15)
