Исус каза на учениците си,
„Нещата, които причиняват грях, неизбежно ще се случат,
но горко на този, чрез когото се случват.
По-добре би било за него, ако воденичен камък се сложи на врата му
и той да бъде хвърлен в морето
отколкото той да направи един от тия малките в грях.
(Евангелие от понеделник, Лука 17:1-6)
Блажени гладните и жадните за правда,
защото те ще бъдат доволни.
(Мат. 5:6)
ДНЕС, в името на „толерантността“ и „приобщаването“ най-явните престъпления – физически, морални и духовни – срещу „малките“, се извиняват и дори се празнуват. Не мога да мълча. Не ме интересува колко „негативен“ и „мрачен“ или с какъвто и друг етикет хората искат да ме наричат. Ако някога е имало време мъжете от това поколение, започвайки с нашето духовенство, да защитават „най-малките от братята“, то е сега. Но тишината е толкова поразителна, толкова дълбока и широко разпространена, че стига до самите недра на космоса, където вече може да се чуе поредният воденичен камък, който се хвърля към земята. Още