Публикувано за първи път на 25 декември 2006 г. ...
ТЕЗИ ръце. Толкова мъничка, толкова малка, толкова безобидна. Те бяха Божии ръце. Да, бихме могли да погледнем Божиите ръце, да ги докоснем, да ги почувстваме ... нежни, топли, нежни. Те не бяха стиснати юмруци, решени да донесат справедливост. Те бяха с отворени ръце, готови да хванат когото и да ги държи. Съобщението беше следното:
Който ме обича, ще спази думата ми и моят Отец ще го обича, и ние ще дойдем при него и ще живеем с него.
ТЕЗИ ръце. Толкова силен, твърд, но нежен. Те бяха Божии ръце. Удължен в изцелението, възкресяване на мъртвите, отваряне на очите на слепите, галене на малките деца, утешаване на болните и скръбните. Те бяха отворени ръце, готови да хванат когото и да ги държи. Съобщението беше следното:
Бих оставил деветдесет и девет овце, за да намеря една малка загубена.
ТЕЗИ ръце. Толкова натъртен, пронизан и кървящ. Те бяха Божии ръце. Прикован от изгубените овце, които търсеше, Той не ги вдигна в юмрук наказание, но отново остави ръцете Му да станат ... безобидни. Съобщението беше следното:
Не дойдох на света, за да осъдя света, а за да може светът да бъде спасен чрез Мен.
ТЕЗИ ръце. Мощен, твърд, но нежен. Те са Божиите ръце - отворени да приемат всички, които са спазили Неговото Слово, които са се оставили да бъдат намерени от Него, които са повярвали в Него, за да могат да бъдат спасени. Това са ръцете, които веднага ще се разпростре върху цялото човечество в края на времето ... но само малцина ще ги намерят. Съобщението е следното:
Много са извикани, но малко са избрани.
Да, най-голямата скръб в ада ще бъде осъзнаването, че Божиите ръце са обичани като бебе, нежни като агне и прощават като Баща.
Наистина няма от какво да се страхуваме в тези ръце, освен никога да не бъдем държани от тях.
