БОГ е безкрайно. Той винаги присъства. Той е всезнаещ ... и Той е спираемо.
Тази сутрин ми дойде дума в молитва, която се чувствам принудена да споделя с вас:
С вашия Бог има безкрайно начало, безкрайни нови пъпки на благодатта и вечни дъждове, които да насърчават и подхранват нов живот. Вие сте в битка, дете мое. Трябва да започнете отново и отново. Не се колебайте да започнете отново с Мен! Ще издигна смирената душа дори по-далеч, отколкото е била преди грехопадението, защото мъдростта я носи до нови висоти.
Нека сърцето ви винаги остане отворено и аз няма да се поколеба да го напълня с моята доброта. Не е ли това тактиката на врага - да затвориш сърцето си за Мен чрез съмнение и отчаяние? Казвам ти, дете, не твоят грях ме държи далеч, а липсата на вяра. Мога да правя всичко в сърцето на грешника, който вярва и се покайва; но на този, който се затваря със съмнение, Бог е спрян. Грейс се втурва срещу сърцето на тази душа като вълни, блъскащи се в каменна стена, падащи отново, без да са проникнали в нея.
... Сега не бъдете глупави, а вървете по пътищата, по които ви уча. Бъдете нащрек; не заспивайте; бъди внимателен към Мен, защото Любовта винаги е внимателна към теб.
ДОВЕРИЕТО Е КЛЮЧЪТ
В крайна сметка първоначалният грях на Адам и Ева беше липса на доверие в Бог, изразено в непокорен акт. И обикновено по този начин изразяваме липсата си на вяра в Бог: като предприемаме действия, които противоречат на 
Неговата воля, противно на това, което ни казва съвестта. Когато сме компулсивни, натрапчиви, ядосани или нетърпеливи, това често се дължи на факта, че сме се отказали от вярата си в Отца, за да отговорим на нашите нужди и да изработим нещата според Неговия план. Ние просто не сме доволни от Неговия план, защото отнема твърде много време, твърде много отклонения или просто не е резултатът, който търсихме. И така се бунтуваме. Това е основната драма на човешката история, която се разиграва във всяко поколение, от най-малкия до най-великия, атеист до вярващ. Да бъдем богоподобни беше съдбата, за която сме създадени; да бъдем богове е съдбата, за която се хващаме, когато откажем плана на Създателя и посегнем към забранения плод на греха.
Бог добре знае, че в момента, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като богове, които знаят кое е добро и кое лошо. (Битие 3: 5)
Всъщност грехът отваря два пътя пред нас: към добрите или към лошите. Точно на този разклон на пътя където е поставен Христовият кръст. В тази отправна точка Исус ни приканва да следваме добрия път, добрия Път, който води към вечен живот. Грехът помрачава ума и има потенциала да втвърди сърцето. Тогава е моментът на решението ... ще се доверя ли на Него, ще се обърна към Него и ще прегърна Пътя, Неговия път, които са Неговите заповеди и пример? Или ще откажа любовта Му, изберете my начин, и моят собствен набор от персонализирани "заповеди"?
Защото Божията любов е такава, че ние спазваме Неговите заповеди. И заповедите му не са обременителни, защото който е роден от Бог, побеждава света. И победата, която завладява света, е нашата вяра. (1 Йоан 5: 3-4)
Посланието на Исус е ясно, красиво е, това е любовна песен: Вашият грях и срам не ме отблъскват, а само вашата липса на вяра, тъй като аз вече умрях, за да отнема греха ви. Нуждаете се само от Моята любов и милост и елате и Ме последвайте ...
Колкото повече се смирява една душа, толкова по-добра е милостта, с която Господ се приближава към нея. —Св. Фаустина, Божествена милост в душата ми, Дневник, n. 1092
Дете мое, всички твои грехове не нараниха Сърцето ми толкова болезнено, колкото настоящата ти липса на доверие, че след толкова усилия на Моята любов и милост, ти все още трябва да се съмняваш в Моята доброта. —Исус на св. Фаустина, Божествена милост в душата ми, Дневник, n. 1486
Благодатта на Моята милост се черпят само от един съд и това е - доверие. Колкото повече се доверява една душа, толкова повече ще получи. Душите, които се доверяват безгранично, са ми голямо успокоение, защото изливам в тях всички съкровища на Моите благодат. Радвам се, че те искат много, защото това е Моето желание да дам много, много. От друга страна, аз съм тъжен, когато душите искат малко, когато стесняват сърцата си. —Исус на св. Фаустина, п. 1578
Когато се приближите до изповедалнята, знайте това, че Аз самият ви чакам там. Аз съм скрит само от свещеника, но аз самият действам в душата ти. Тук нещастието на душата среща Бога на милостта. Кажете на душите, че от този източник на милост душите черпят милости единствено с съда на доверието. Ако доверието им е голямо, няма граница за Моята щедрост. Пороците на благодатта заливат смирените души. Гордите остават винаги в бедност и мизерия, защото Моята благодат се отвръща от тях към смирени души. -н. 1602
Дете мое, вземи решението никога да не разчиташ на хората. Изцяло се отдайте на волята Ми, като казвате: „Не както искам, но според Твоята воля, Боже, нека ми се направи“. Тези думи, изречени от дълбините на сърцето, могат за кратко време да издигнат душата до върха на светостта. В такава душа се наслаждавам. Такава душа Ми дава слава. Такава душа изпълва небето с благоуханието на нейната добродетел. Но разберете, че силата, с която понасяте страданията, идва от честите причастия. Така че често се приближавайте до този извор на милосърдие, за да изтеглите с кораба на доверието каквото имате нужда. -н. 1487
Щракнете тук, за да преведете тази страница на друг език:
