За възстановяването на нашето достойнство

Животът винаги е добро.
Това е инстинктивно възприятие и факт от опит,
и човекът е призван да разбере дълбоката причина защо това е така.
Защо животът е добър?
—ЗАД СВ. JOHN PAUL II,
Evangelium Vitae, 34

КАКВО се случва с умовете на хората, когато тяхната култура — a култура на смъртта — ги информира, че човешкият живот е не само за еднократна употреба, но очевидно е екзистенциално зло за планетата? Какво се случва с психиката на децата и младите възрастни, на които многократно се казва, че са само случаен страничен продукт на еволюцията, че тяхното съществуване „пренаселва“ земята, че техният „въглероден отпечатък“ съсипва планетата? Какво се случва с възрастните или болните, когато им се каже, че техните здравословни проблеми струват твърде много на „системата“? Какво се случва с младежите, които са насърчавани да отхвърлят своя биологичен пол? Какво се случва с представата за себе си, когато стойността му се определя не от присъщото му достойнство, а от неговата продуктивност?

Ако казаното от папа св. Йоан Павел II е вярно, че ние живеем според 12-та глава от книгата Откровение (вж. Родилните болки: обезлюдяване?) — тогава вярвам, че Свети Павел осигурява отговори какво се случва с хората, които са толкова дехуманизирани:

Разберете това: ще има ужасяващи времена в последните дни. Хората ще бъдат егоцентрични и обичащи парите, горди, надменни, злоупотребяващи, непокорни на родителите си, неблагодарни, нерелигиозни, безчувствени, непримирими, клеветнически, разпуснати, брутални, мразещи доброто, предатели, безразсъдни, тщеславни, любители на удоволствията а не любители на Бог, тъй като те се преструват на религията, но отричат нейната сила. (2 Тим 3: 1-5)

Хората ми изглеждат толкова тъжни тези дни. Толкова малко се носят с „искра“. Сякаш Божията светлина е угаснала в много души (виж Тънката свещ).

... в обширни части на света вярата е в опасност да изчезне като пламък, който вече няма гориво. — Писмо на Негово Светейшество ПАПА БЕНЕДИКТ XVI до всички епископи по света, 12 март 2009 г.

И това не трябва да е изненадващо, тъй като културата на смъртта разпространява обезценяващото си послание до краищата на земята, така също чувството за стойност и цел на хората намалява.

...поради увеличаването на злодеянията любовта на мнозина ще охладнее. (Мат. 24:12)

Но точно в тази тъмнина ние, последователите на Исус, сме призвани да светим като звезди... ^[1]Phil 2: 14-16

Възстановяване на нашето достойнство

След излагането на a тревожна пророческа картина на крайната траектория на „културата на смъртта“, папа Св. Йоан Павел II също дава противоотрова. Той започва с въпроса: Защо животът е добро?

Този въпрос се среща навсякъде в Библията и още от първите страници получава силен и удивителен отговор. Животът, който Бог дава на човека, е доста различен от живота на всички други живи същества, доколкото човекът, макар и създаден от земния прах (вж. Битие 2:7, 3:19; Йов 34:15; Псалм 103:14; 104:29), е проявление на Бог в света, знак за неговото присъствие, следа от неговата слава (вж. Битие 1:26-27; Псалм 8:6). Това е, което свети Ириней Лионски иска да подчертае в своята знаменита дефиниция: „Човекът, живият човек, е Божията слава“. —ЗАД СВ. JOHN PAUL II, Evangelium Vitae, н. 34

Нека тези думи проникнат в сърцевината на вашето същество. Вие не сте „равни“ с охлювите и маймуните; вие не сте страничен продукт на еволюцията; ти не си петно по лицето на земята... ти си главният план и върхът на Божието творение, „върхът на Божията творческа дейност, като неин венец“, каза покойният светец.^[2]Evangelium Vitae, н. 34 Погледни нагоре, скъпа душо, погледни се в огледалото и виж истината, че това, което Бог е създал, е „много добро“ (Битие 1:31).

За да сте сигурни, грях има обезобрази всички ни в една или друга степен. Старостта, бръчките и сивата коса са само напомняния, че „последният враг, който трябва да бъде унищожен, е смъртта“.^[3]1 Cor 15: 26 Но нашата присъща стойност и достойнство никога не остаряват! Нещо повече, някои може да са наследили дефектни гени или да са били отровени в утробата от външни сили, или осакатени поради инцидент. Дори „седемте смъртни гряха“, които сме имали (напр. похот, лакомия, мързел и т.н.), са обезобразили телата ни.

Но да бъдем създадени по „Божи образ“ отива далеч отвъд нашите храмове:

Библейският автор вижда като част от този образ не само господството на човека над света, но и тези духовни способности, които са отличително човешки, като разум, разпознаване между добро и зло и свободна воля: „Той ги изпълни със знание и разум, и показа им доброто и злото” (Сир 17:7). Способността да се постигне истината и свободата са човешки прерогативи, доколкото човек е създаден по образа на своя Създател, Бог, който е истински и справедлив (вж. Второзаконие 32:4). Само човек, сред всички видими създания, е „способен да познава и обича своя Създател“. -Evangelium Vitae, 34

Да бъдеш обичан отново

Ако любовта на мнозина е охладняла в света, ролята на християните е да възстановят тази топлина в нашите общности. Катастрофалните и неморални блокирания от COVID-19 нанесе системни щети на човешките взаимоотношения. Мнозина още не са се възстановили и живеят в страх; разделенията само се разшириха чрез социалните медии и ожесточения онлайн обмен, който взриви семействата до ден днешен.

Братя и сестри, Исус очаква вас и аз да излекуваме тези пробиви, да бъдем пламък на любовта сред въглените на нашата култура. Признайте присъствието на другия, поздравете го с усмивка, погледнете го в очите, „вслушайте се в съществуването на душата на друг“, както се изрази слугата на Бога Катрин Дохърти. Първата стъпка за провъзгласяване на Евангелието е същата, която направи Исус: Той беше просто представи на тези около Него (за около тридесет години), преди Той да започне проповядването на Евангелието.

В тази култура на смъртта, която ни е превърнала в непознати и дори врагове, ние самите може да се изкушим да се огорчим. Трябва да устоим на това изкушение към цинизъм и да изберем пътя на любовта и прошката. И това не е обикновен „Път“. Това е божествена искра което има потенциала да запали още една душа.

Чужденецът вече не е чужд за човека, който трябва да стане ближен на някой в нужда, до степен да поеме отговорност за живота му, както ясно показва притчата за добрия самарянин (срв. Лк 10: 25-37). Дори врагът престава да бъде враг за човека, който е длъжен да го обича (вж. Матей 5:38-48; Лука 6:27-35), за да му „направите добро“. (вж. Лука 6:27, 33, 35) и да отговори на непосредствените му нужди своевременно и без очакване на изплащане (вж. Лука 6:34-35). Върхът на тази любов е да се молиш за врага си. По този начин ние постигаме хармония с провидителната Божия любов: „Но Аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете деца на вашия Отец, който е на небесата; защото той кара слънцето си да изгрява над злите и над добрите и изпраща дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:44-45; срв. Лука 6:28, 35). —Evangelium Vitae, н. 34

Трябва да се настояваме да преодолеем личния си страх от отхвърляне и преследване, страхове, които често се раждат в собствената ни нараненост (която все още може да се нуждае от изцеление - вж. Лечебно уединение.)

Това, което обаче трябва да ни даде кураж, е да признаем това, независимо дали го признават или не всеки човек копнее да се срещне с Бог по личен начин... да усети Неговия дъх върху себе си, както Адам за първи път усети в Градината.

Господ Бог създаде човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество. (Битие 2:7)

Божественият произход на този дух на живот обяснява вечното неудовлетворение, което човек изпитва през дните си на земята. Тъй като е направен от Бог и носи в себе си незаличим отпечатък на Бога, човекът е естествено привлечен от Бога. Когато се вслушва в най-дълбоките копнежи на сърцето, всеки човек трябва да приеме думите на истината, изразени от Свети Августин: „Ти ни създаде за Себе Си, Господи, и сърцата ни са неспокойни, докато не почиват в Теб.“ -Evangelium Vitae, н. 35

Бъди този дъх, Божие дете. Бъдете топлината на проста усмивка, прегръдка, акт на доброта и щедрост, включително акта на прошка. Нека днес погледнем другите в очите и им позволим да почувстват достойнството, което им принадлежи, защото просто са създадени по Божия образ. Тази реалност трябва да революционизира нашите разговори, нашите реакции, нашите отговори към другия. Това наистина е контрареволюция че нашият свят толкова отчаяно се нуждае да го трансформира отново в място на истината, красотата и доброто – в „култура на живота“.

Упълномощени от Духа и опирайки се на богатата визия на вярата, ново поколение християни е призовано да помогне за изграждането на свят, в който Божият дар на живот е приветстван, уважаван и ценен ... Нова ера, в която надеждата ни освобождава от плиткостта апатия и самовглъбяване, които заглушават душите ни и тровят отношенията ни. Скъпи млади приятели, Господ ви моли да бъдете пророци на тази нова епоха ... —ДАВА БЕНЕДИКТ XVI, Хомилия, Световния ден на младежта, Сидни, Австралия, 20 юли 2008 г.

Нека бъдем тези пророци!

Благодарен съм за вашата щедрост
да ми помогне да продължа тази работа
през 2024 г. ...