IN в резултат на отиващия си, привързан и дори революционен понтификат на св. Йоан Павел II, кардинал Йозеф Рацингер беше хвърлен в дълга сянка, когато пое трона на Петър. Но това, което скоро щеше да отбележи понтификата на Бенедикт XVI, нямаше да бъде неговата харизма или хумор, неговата личност или енергичност - всъщност той беше тих, спокоен, почти неудобен на публични места. По-скоро това би било неговата непоколебима и прагматична теология във време, когато Петъровата барка е атакувана отвътре и отвън. Неговото ясно и пророческо възприемане на нашето време сякаш разсея мъглата пред носа на този Велик кораб; и би било ортодоксия, която доказва отново и отново, след 2000 години на често бурни води, че думите на Исус са непоклатимо обещание:
Казвам ти, ти си Петър и на тази скала ще построя църквата си и силите на смъртта няма да надделеят над нея. (Мат. 16:18)
Папството на Бенедикт не разтърси света може би като неговия предшественик. По-скоро неговото папство ще бъде запомнено с факта, че светът не го разклати.
Всъщност верността и надеждността на кардинал Ратцингер бяха легендарни по времето, когато той стана папа през 2005 г. Спомням си как съпругата ми се втурна към спалнята, където все още спях, и ме събуди с неочаквана новина онази априлска сутрин: „Кардинал Ратцингер току-що беше избран за папа!“ Обърнах лицето си към възглавницата и плаках от радост - ан необясним радост, продължила три дни. Преобладаващото усещане беше, че на Църквата се дава удължаване на благодатта и защитата. Всъщност бяхме третирани с осем години красива дълбочина, евангелизация и пророчества от Бенедикт XVI.
През 2006 г. ме поканиха да пея Песен за Карол във Ватикана в чест на живота на Йоан Павел II. Бенедикт XVI трябваше да присъства, но неговите забележки относно исляма раздрънкаха ножове по целия свят, потенциално излагайки живота му на опасност. Той не дойде. 
Но тази афера доведе до неочаквана среща с Бенедикт XVI още на следващия ден, когато успях да предам моята песен в ръцете му. Отговорът му подсказа, че трябва да е гледал вечерното тържество по затворената телевизия. Колко сюрреалистично и поразително да си в присъствието на наследника на св. Петър... и все пак неочакваната размяна беше напълно човешка (прочетете Ден на благодатта).
Мигове преди това бях гледал как той влезе в залата под пеенето на поклонници и, почти непроницаем за добре дошлите на рок звездите, се скиташе по пътеката с незабравимо смирение и спокойствие - и онази легендарна неловкост, която говореше за човек, по-удобен между тях философски книги, отколкото кипящи почитатели. Но любовта и предаността му към двете има никога беше под въпрос.
На 10 февруари 2013 г. обаче седях в смаяно мълчание, докато слушах папа Бенедикт да обявява оставката си от папството. През следващите две седмици Господ произнесе необичайно силно и настойчиво „слово сега“ в сърцето ми (седмици преди да чуя името кардинал Хорхе Берголио за първи път):
Сега навлизате в опасни и объркващи времена.
Тази дума се сбъдна на толкова много нива, че написах буквално еквивалента на няколко книги тук, за да се ориентирам във все по-коварните води на Голяма буря, която се отприщи върху целия свят. Но тук отново самите думи и учения на Бенедикт са послужили като фар в Бурята, сигурен пророчески фар и котва към Сегашното Слово и безброй други католически апостолати по света (напр. Липсва съобщението ... на папски пророк намлява В навечерието).
Първият приоритет за Наследника на Петър беше определен от Господ в Горницата с най-ясните думи: „Ти… укрепвай своите братя“ (Lk 22:32). Самият Петър формулира отново този приоритет в първото си писмо: „Винаги бъдете готови да се защитите пред всеки, който ви търси сметка за надеждата, която е във вас“ (1 домашен любимец 3:15). В наши дни, когато в обширни райони на света вярата е в
опасност от изгасване като пламък, който вече няма гориво, първостепенният приоритет е да направим Бог присъстващ в този свят и да покажем на мъжете и жените пътя към Бога. Не кой да е бог, а Богът, който говори на Синай; към онзи Бог, чието лице разпознаваме в една любов, която напира „докрай“ (вж. Jn 13:1) – в Исус Христос, разпнат и възкръснал. Истинският проблем в този момент от нашата история е, че Бог изчезва от човешкия хоризонт и със затъмняването на светлината, която идва от Бог, човечеството губи своята ориентация с все по-очевидни разрушителни ефекти. Водене на мъже и жени към Бог , към Бога, който говори в Библията: това е върховният и основен приоритет на Църквата и на Наследника на Петър в момента. -Писмо на Негово Светейшество папа Бенедикт XVI до всички епископи по света, 10 март 2009 г .; vatican.va
И все пак дори моменти на дълбока благодарност и скръб за такъв верен папа – или бъдеще на несигурност – никога не трябва да подкопават вярата ни в Исус. Той е, Който изгражда Църквата, „Моята църква“, каза Той.
Когато виждаме това във фактите от историята, ние не празнуваме хората, а възхваляваме Господа, който не изоставя Църквата и който иска да покаже, че той е скалата чрез Петър, малкият камък на препъни: „плът и кръв“ правят не спаси, но Господ спасява чрез онези, които са плът и кръв. Отричането на тази истина не е плюс на вярата, не плюс на смирение, а означава да се отдръпнем от смирението, което разпознава Бог такъв, какъвто е. Следователно Петровото обещание и неговото историческо въплъщение в Рим остават на най-дълбокото ниво винаги подновен мотив за радост; силите на ада няма да надделее над него... - Кардинал Ратцингер (POPE BENEDICT XVI), Призован за причастие, разбиране на църквата днес, Игнатий Прес, стр. 73-74
Това беше отразено в наследника на Бенедикт:
Много сили са се опитвали и все още го правят, да унищожат Църквата, както отвън, така и отвътре, но те самите са унищожени и Църквата остава жива и плодотворна... Тя остава необяснимо солидна... царствата, народите, културите, нациите, идеологиите, властите са преминали, но Църквата, основана на Христос, независимо от многото бури и многобройните ни грехове, остава винаги вярна на депозита на вяра, показана в служба; защото Църквата не принадлежи на папи, епископи, свещеници, нито на миряни; Църквата във всеки момент принадлежи единствено на Христос. —ПАПА ФРАНЦИС, проповед, 29 юни 2015 г. www.americamagazine.org
Сигурен съм, че това е трайното послание, към което Бенедикт би ни накарал да се придържаме, независимо колко бурни ще станат дните ни. 
Папи и родители, нашите деца и съпрузи, нашите приятели и познати ще идват и си отиват… но Исус е с мен сега, до мен и това е толкова сигурно обещание, колкото и всичко, което Той каза на Петър.
Ето, Аз съм с вас през всичките дни, дори до свършека на света. (Матей 28:20)
Когато майка ми почина преди няколко години, аз бях само на 35, тя на 62. Внезапното усещане, че съм изоставена, беше осезаемо, дезориентиращо. Може би някои от вас може да се чувстват по този начин днес – малко изоставени в църквата-майка с угасването на един от най-ярките пламъци на века. Но и тук Исус отговаря:
Може ли майка да забрави бебето си, да остане без нежност към детето на утробата си? Дори тя да забрави, аз никога няма да те забравя. Виж, върху дланите на ръцете си съм те гравирал... (Исая 49:15-16)
В крайна сметка Бенедикт XVI не си е отишъл. Той е по-близо до нас сега от всякога в Единственото, мистично Тяло Христово.
Не можем да скрием факта, че
много заплашителни облаци се събират на хоризонта.
Не трябва обаче да падаме духом,
по-скоро трябва да запазим пламъка на надеждата
жив в сърцата ни ...
—ПАПА БЕНЕДИКТ XVI, Католическа новинарска агенция,
Януари 15th, 2009
с Нихил Обстат
За да пътувате с Марк в - Сега Word,
кликнете върху банера по-долу, за да Абонирай се.
Вашият имейл няма да бъде споделен с никого.
Сега в Telegram. щракнете върху:
Следвайте Марк и ежедневните „знаци на времето“ в MeWe:
Следвайте писанията на Марк тук:
Чуйте следното:
