ТАМ на сърцето ми е да пиша и да говоря за него в следващите дни, което е сериозно и важно в голямата схема на нещата. Междувременно папа Бенедикт продължава да говори ясно и откровено за бъдещето, пред което е изправен светът. Не е изненадващо, че той повтаря предупрежденията на Пресвета Богородица, която в нейно лице е прототип и огледало на Църквата. Тоест трябва да има съгласуваност между нея и Свещеното предание, между пророческото слово на тялото на Христос и нейните автентични явления. Централното и синхронното съобщение е едновременно както за предупреждение, така и за надежда: предупреждение че светът е в самата пропаст на бедствието поради сегашния си ход; и надявам се че ако се обърнем обратно към Бог, Той може да излекува нашите народи. Искам да напиша повече за мощната проповед на папа Бенедикт, дадена миналото великденско бдение. Но засега не можем да подценяваме сериозността на предупреждението му:
В края на краищата тъмнината, която представлява реална заплаха за човечеството, е фактът, че той може да вижда и разследва материални материални неща, но не може да види къде върви или откъде идва светът, къде върви нашият собствен живот, какво е добро и какво е зло. Тъмнината, обгръщаща Бог и затъмняващи ценностите, е истинската заплаха за нашите съществуване и на света като цяло. Ако Бог и моралните ценности, разликата между доброто и злото, останат в тъмнина, тогава всички други „светлини“, които поставят такива невероятни технически подвизи в обсега ни, са не само напредък, но и опасности, които ни поставят и светът в риск. —ДАВА БЕНЕДИКТ XVI, Великденско бдение Омилия, 7 април 2012 г. (курсивът е мой)
И по този начин светът стигна Блудният час: период на надежда и предупреждение ...
Още →